

Днес православните християни отбелязват деня на Свети Мина – един от най-почитаните светци в българския народен календар.
Той е известен като пазител на семейството, защитник на сираците и бездомните, както и покровител на воините и лечителите.
Името Мина означава „месечина“ или „луна“.
Светецът закриля хората, които поемат на дълъг път, и бди над дома и близките.
Според традицията на този ден жените се молят пред иконата му за здраве на децата, мир и благополучие в семейството.
Свети Мина е бил воин в Египет, служил във войската на военачалника Фирмилиан.
Той живял по времето на римските императори Диоклетиан и Максимиан (284–305 г.), които издали указ за преследване на християните.
Много вярващи били принуждавани да се отрекат от вярата си и да се покланят на идоли.
Мина отказал да го направи.
Затова напуснал войската и се оттеглил в планините и пустинята, където прекарал дълго време в пост и молитва.
Той смятал, че е по-добре да живее сред зверовете, отколкото сред хора, които не познават Бога.
Въпреки това, след време бил заловен, измъчван и посечен с меч през 296 година заради вярата си в Христос.
В народните представи Свети Мина е господар на вълците.
Счита се, че той ги „пуска“ и „прибира“, за да пазят природния ред.
Празникът му бележи средата на така наречените „Вълчи празници“ – периода между Архангеловден и Коледни заговезни.
Смята се, че това е време, когато вълците и злите сили „бесуват“.
От днес започват Вълчите празници, които предшестват най-дългите нощи в годината.
Тогава хората довършвали ремонтите по домовете си, поправяли огради и запушвали процепите, за да не влизат зли духове, караконджоли и сенки.
На 11 ноември празнуват всички, носещи имената:
Мина, Минчо, Минка, Виктор и Виктория.
Името Виктор означава „победител“ на латински и символизира сила, вяра и успех.
На този ден хората си пожелават здраве, мир в дома и закрила от Свети Мина през идващата зима.