

На Коледни Заговезни 14 ноември българската традиция отбелязва последния ден, в който се яде блажно преди Коледните пости. На трапезата по обичай присъстват пиле с кисело зеле, тиквеник с орехи и пълнени чушки с боб.
Лъжицата, с която стопанката сипва блажното ястие, се скрива и се използва отново едва на Коледа.
Ако датата съвпадне със строг пост — сряда или петък — Коледните Заговезни се преместват с един ден по-рано.
На 14 ноември православната църква почита св. апостол Филип, един от дванадесетте ученици на Христос. Той произхожда от Витсаида, родното място на Петър и Андрей, и от ранна възраст се посвещава на изучаването на Свещеното Писание.
Според преданието сам Христос го повикал да върви след Него. Филип извършвал чудеса, сред които и възкресяването на мъртвец в Иерапол. В делото му го придружавали сестра му Мариамна и апостол Вартоломей.
След разпъването на Христос тримата продължили да проповядват Неговото учение. Езичниците в Йерапол ги обвинили в магьосничество и ги подложили на мъчения. Филип бил разпънат с главата надолу, а Вартоломей – до стената на храма.
Преданието разказва, че земята се разтресла и погълнала гонителите. Оцелелите се помолили за милост. Вартоломей свалил Филип от кръста, но той вече бил починал. След три дни на мястото, където капела кръвта му, пораснала лоза – знак за вечното му блаженство.
Името Филип е с гръцки произход и става популярно още по времето на Филип II Македонски. На този ден имен ден празнуват:
Филип, Филка, Филчо, Филипа и всички производни.
Още от днес: Българската гайда получи зелена светлина за вписване в списъка на ЮНЕСКО
Още от днес: Близо 5000 служители в МВР вземат едновременно пенсия и заплата