

На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на Свети Великомъченик Димитър Мироточец – един от най-обичаните светци в християнството. Празникът е известен като Димитровден и на този ден празнуват всички с имената Димитър, Димитрина, Митко, Митьо, Димо, Димчо, Димка, Димана и производните им.
Свети Димитър е роден в Солун през III век. Като градоначалник той открито изповядвал християнската вяра и заради това бил хвърлен в тъмница и убит с копие по време на молитва. По-късно Църквата го канонизира за светец и покровител на Солун.
Светецът има важно място и в българската история. През 1185 г. Асен и Петър издигат в Търново църквата „Св. Димитър“, с което обявяват, че покровителят вече е с тях в борбата за независимост от Византия. Това дава духовна сила на въстанието и е символ на българското възраждане.
В народния календар Димитровден бележи началото на зимата. Според поверията в полунощ небето се отваря и скоро пада първият сняг. Свети Димитър е смятан за покровител на студа и зимата, а брат му – Свети Георги – на лятото.
С Димитровден завършва сезонната работа – разплащат се пастири и ратаи, прибира се инвентарът, подготвят се дървата за зимата. Празникът се нарича още и Разпус.
На този ден на именник се ходи без покана и се носят бели цветя с червен конец за здраве и благоденствие през зимата.
Традиционната трапеза включва:
курбан от овче месо,
гювеч или пилешка яхния,
варена царевица,
питка с ябълки или тиква,
пестил и рачел.