От средствата, отделени за строителството на отделни лотове за магистрала „Хемус“, не всички са отивали за самото строителство. 50-60-80 млн. лева, толкова, колкото авансово са превеждани на някои фирми, представили се като строители на магистрали, са отделяни 30-40%, които са се насочвали към една политическа партия и това е ГЕРБ. Потвърдих го пред прокуратурата, потвърждавам го и пред вас“, заяви Рашков пред медиите на излиза от разпита в Софийската градска прокуратура (СГП). 

Рашков обясни, че не е споменавал имена пред прокуратурата, а е обърнал внимание „на колегата“, че е тяхна задача да докажа, че парите окончателно са били получени от ГЕРБ. „Но за мен няма никакво съмнение, че това е пътят на парите. Органите на досъдебното производство са тези, които трябва да докажат докрай какво се е случило“, посочи министърът на вътрешните работи.

Той изтъкна, че събитията, за които говори, не са започнали през 2020 г., а са от началото на 2018 г. И добави, че прокуратурата работи само по схемата за изграждането на Лот 5 на магистрала „Хемус“, но не обръща внимание на всички други материали, които е изпратило МВР, което от началото на декември чака отговор по тях. Заради това Рашков заяви, че не вижда смисъл от работата, която е била свършена. Той напомни, че когато е започнала реализацията на МВР по схемата за източване на парите за Лот 5, са били задържани 10 души, имало е достатъчно материали, на които „сериозно гледаща прокуратура“, е щяла да обърне внимание и да предприеме действия. „Но избягаха, че нямало доказателства. Те не бяха ги прочели дори“, заяви Рашков.

И добави: „Казах на прокурора, че нямам доверие в прокуратурата. Цялата информация ще отиде към Бойко Борисов, а Борисов нищо чудно да стане обект на интерес от страна на самата прокуратура“.

Рашков беше призован като свидетел по делото „Хемус“, заради негово изказване от 23 декември. Тогава пред БНР той заяви: „За мен не е тайна къде са отишли тези пари. Внимателно и с интерес наблюдавам реакциите на някои хора, които живо се интересуват, едва ли не очакват  по ефира да кажа докъде сме стигнали, да предприемат едни действия, вероятно едни куфари и да заминат – я за Дубай, или някъде другаде“.

На специална пресконференция от прокуратурата обявиха, че тъй като от МВР не предоставят информация за трансфера и местонахождението на изтеглените в чували над 53 млн. лева от парите за строежа на магистрала „Хемус“, затова ще призоват Рашков на разпит като свидетел (виж тук).

От прокуратурата днес съобщиха, че Рашков е поискал да бъде направен видео- и звукозапис на разпита. От държавното обвинение уточняват, че вътрешният министър „не посочи никаква конкретика, включително не посочи конкретни лица и места, на които евентуално да са предавани и/или укривани парични средства, предмет на разследване по делото“.

И думите си пред БНР Рашков определил като „политически“ и заявил, че „не могат да бъдат други“, разказват още от прокуратурата.

Вече месец случаят „Хемус“ е повод за конфликт между МВР и прокуратурата. Както е известно по делото за пране на 53 млн. лв. единствен обвиняем до момента е Борислав Колев.

Според известните до момента доказателства мъжът е участвал в създаването на мрежа от фирми, като набирал и мотивирал хора да станат фиктивни техни управители. След това по сметките на тези дружества били превеждани милионите за „Хемус“. Накрая Колев лично придружавал фиктивните управители до банков клон, откъдето те теглили парите и му ги предавали. От 18 юни 2020 г. до 8 септември 2021 г. били направени 52 тегления, като Колев е получил 53 060 861,00 лева (виж повече за схемата тук).

В началото на декември от рокуратурата оповестиха, че директорът на ГДБОП Калин Стоянов е искал от наблюдаващите прокурори да променят в по-леко обвинението на Колев, за да се съгласи той да издаде хората, които са над него в схемата за източване на милионите от „Хемус“. Наблюдаващата прокурорка е отишла в ГДБОП, защото била уведомена, че Колев ще дава обяснения. Той обаче казал, че не знае защо е там, а адвокатът му Христо Ботев обяснил, че има уверение от прокуратурата за облекчаване на положението на клиента му срещу обяснения. Прокурорката отговорила, че това няма как да стане и в резултат на реакцията ѝ шефът на ГДБОП ѝ казал, че така слага край на разследването (още по темата тук и тук).

Затова прокуратурата започна разследване за оказан натиск над прокурори, докато в МВР беше образувана преписка за отказ от изпълняване на служебни задължения. В отговор шефът на икономическите разследвания в ГДБОП Александър Анастасов каза, че с колегите му ставали лични шофьори на прокурорите, а някои от тях дори не знаели къде е ГДБОП. А на 23 декември прокуратурата обвини шефа на ГДБОП Калин Стоянов за натиск над прокурорка (виж повече тук).

Междувременно съдът определи най-тежката мярка „задържане под стража“ на Борислав Колев, а той поиска и получи възможност да даде обяснения както пред главния прокурор Иван Гешев, така и да говори с вътрешния министър, както и да бъде разпитан пред съдия. Колев не се признал за виновен и е поискал делото срещу него да бъде прекратено.