
Това, което и до днес предизвиква мечтания, е намирането на митичното съкровище на македонския цар Лизимах. След смъртта на Александър III Велики през 323 г. пр.Хр. именно Лизимах наследява управлението на земите на Балканите, стигащи и до Калиакра. Според древногръцкия географ и историк Страбон, живял в края на I век пр.Хр., Лизимах струпал войските си в крайбрежна Добруджа, за да пречупи съпротивата на местното тракийско население. Това станало през 313-312 г. пр.Хр. Освен войските си царят донесъл там и още нещо – своите несметни богатства. Много хора и до днес търсят в пещерите край Калиакра скритото съкровище, но засега без успех. Според местни броят на тези пещери е над сто. Има и още нещо – много е възможно тайното място, където е скрито имането, днес да е под водата, а входът да е замаскиран освен от самия Лизимах и от морето през всичките тези изминали векове.
Владетелят сам бил и пират, който плячкосвал не само по море, но и на сушата, като най-много от набезите му плачели в Калатис, днешна Мангалия в Румъния.Различни археологически находки и писмени източници показват, че още в IV век пр.Хр. на носа е имало добре укрепено тракийско селище, населявано от племето тиризи. Оттам идва и името на селището – Тиризис. Самите те също трупали “спестявания” с морско разбойничество не само според легендите, ами защото при археологически разкопки са намерени различни монети, идващи от далечни страни. Известно име е това на Резос. Мореплавател, участник в Троянската война, тракиец от Западните Родопи, но и пират. Посредници, приятели и “перачи на пари” му били не кои да е, а микенците, казват историци.
Имането чака затрупано в пещера под водата.