

Тодоровден е сред най-пъстрите пролетни празници в българския календар. Той е подвижен и се отбелязва в съботата след Сирни заговезни. През 2026 г. Тодоровден се пада на 28 февруари. Празникът е известен и като Конски Великден, защото е посветен на конете, силата, здравето и плодородието.
Ето 7 от най-популярните поверия и обичаи, свързани с Тодоровден:
Според народното вярване свети Тодор забива горяща главня в земята, за да я стопли. След това яхва белия си кон и отива при Господ, за да измоли началото на лятото и плодородна година.
На Тодоровден конете се закичват с пискюли, мъниста и цветя. След това се отвеждат на водопой и участват в традиционните кушии – конни надбягвания. Победителят става домакин на празненството, а селото се събира на общо хоро.
В много райони Тодоровден се нарича Булкина събота. Младите булки месят обредни хлябове и ги раздават за здраве. Така те символично показват трудолюбие и уважение към новото семейство.
Старо поверие гласи, че седмицата след Тодоровден е опасна. Според легендите светецът обикаля нощем селата, преобразен като „кара-кон“. Оттам идва и образът на караконджула – зъл дух в животинска форма.
В миналото майките къпели децата си рано сутринта на Тодоровден. Вярвало се е, че така те ще бъдат здрави през цялата година и няма да страдат от болести.
Още при прабългарите конят е бил символ на сила и успех. В някои райони се е окачвал конски череп на оградата, за да пази дома от зли сили и нещастия.
На Тодоровден се приготвя тодоровска леща и обредни хлябове с форма на конче или копито. Вари се жито, което се освещава в църквата. Трапезата е постна – боб, картофи, гъбена супа, питка, баница с праз и просеник.
Тодоровден съчетава християнската почит към свети Тодор с древни езически вярвания, свързани с коня и пролетното пробуждане на земята. Затова празникът остава жив и до днес – като символ на новото начало, здравето и надеждата за плодородна година.
Цветелина Велева в „Ергенът“: Напуснах бащата на детето си седмица след раждането