

В Белград планът за ограничаване на цените на основни стоки беше приет на фона на продължаващи протести, напрежение и усилия на властта да овладее кризата, която вече месеци разтърсва страната.
Това не е първият опит на президента Александър Вучич да използва икономически мерки като средство за туширане на политическо недоволство. Предишният път обаче действията бяха по-скоро символични и не доведоха до желания ефект. Тогава остана в паметта на сърбите и една телевизионна реклама – Вучич и негов министър, похапвайки сандвич с „народен“ салам и майонеза, опитаха да убедят обществото, че именно тази евтина закуска може да облекчи бюджета на хората.
Сега мерките за поевтиняване изглеждат по-мащабни и по-сериозни. Тъй като са въведени само преди дни, резултатите все още се чакат, макар че икономисти в Сърбия не крият скептицизма си за тяхната устойчивост в дългосрочен план.
След старта на новите правила, сръбските медии започнаха да публикуват заглавия като „България копира сръбската рецепта“ и „София въвежда сръбския модел за маржове и отстъпки“.
„Получихме информация, че България, която се подготвя за влизане в еврозоната, планира подобна мярка – ограничаване на търговските надценки до 20% и отстъпките до 10%. Това може да се приеме като наша рецепта за стабилизиране на цените и избягване на шок при въвеждането на еврото“, заяви министърът на външната и вътрешната търговия Ягода Лазаревич.
Тя обаче уточни, че и Сърбия е заимствала добри практики от Румъния, Унгария и Северна Македония при въвеждането на указа за маржовете.
В крайна сметка въпросът кой от кого копира остава открит. Сърбия взема пример от Унгария, България – според Вучич – от Сърбия. Но трябва ясно да се подчертае, че става дума за икономически, а не за политически модели.