
Нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро може да бъде поет през 2026 година.
Това решиха депутатите при окончателното гласуване на текстове от държавния бюджет на второ четене.
Парламентът прие още минималната работна заплата да остане 620,20 евро.
Решенията бяха част от гласуването на ключови параметри в бюджета за 2026 г., включително приходите, разходите, трансферите и планирания дефицит.
Депутатите приеха минималната работна заплата да остане 620,20 евро.
От 1 август 2026 г. индивидуалните основни месечни заплати на държавните служители и възнагражденията на заетите по Закона за съдебната власт трябва да бъдат определени така, че нетният им размер да не бъде по-нисък от получаваното към 31 юли 2026 г.
Текстовете са свързани и с промени в осигурителната тежест за държавните служители и служителите в съдебната власт.
От 1 август личните осигурителни вноски ще се заплащат в съотношение 80:20 между осигурител и осигурено лице. От 1 януари 2027 г. съотношението става 60:40.
От 1 август средномесечният доход за получаване на еднократна помощ при бременност и месечни помощи за отглеждане на дете до една година става 466 евро.
За детски надбавки в пълен размер доходният праг е 415 евро.
Помощ в размер 80% от пълния размер ще се отпуска при средномесечен доход от 415,01 евро до 466 евро включително.
Така социалните плащания също се адаптират към бюджетната рамка в евро.
Максималният размер на новия държавен дълг за 2026 г. е 10,1 млрд. евро.
В тази сума е включен и заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент SAFE.
Средствата по него са предназначени за мерки, свързани със сигурността на Европа и укрепване на отбранителната индустрия.
Парламентът реши още минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. да бъде 2,6 млрд. евро.
Максималният размер на държавния дълг към края на годината не може да надвишава 37,7 млрд. евро.
Парламентът прие рамката на държавния бюджет за 2026 г. с планиран дефицит от 5,7%.
„За“ гласуваха 125 народни представители от „Прогресивна България“.
Против бяха 84 депутати от останалите парламентарни групи – ГЕРБ-СДС, ДПС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“.
Нямаше въздържали се.
Отхвърлени бяха предложенията на опозицията за промени в приходната и разходната част на бюджета.
Депутатите приеха и текстове, свързани с Инвестиционната програма за общински проекти.
Според тях Министерският съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, ще може да определя проекти, за които няма възможност за финансиране по програми, съфинансирани от европейските фондове.
Асен Василев от „Продължаваме промяната“ поиска прегласуване.
Той заяви, че така се дава твърде голяма власт на регионалния министър еднолично да решава на кои общини ще бъде платено, кога и при какви условия.
Въпреки критиките текстовете бяха приети и при прегласуването.
Парламентът отхвърли предложенията на ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“ за допълнителни средства за увеличение на ученическите стипендии.
Темата беше поставена по време на дебатите, тъй като минималният размер на стипендиите е определен преди години и остава нисък.
Не беше прието и предложението на „Възраждане“ 17 млн. евро, предвидени за Украйна, да бъдат пренасочени към българските общности в чужбина.
Ангел Георгиев от „Възраждане“ поиска прегласуване, но предложението отново беше отхвърлено.
Депутатите приеха бюджетите на съдебната власт, Народното събрание, администрацията на президента, Министерския съвет, Сметната палата, Конституционния съд и Омбудсмана.
Одобрени бяха още бюджетите на отделните министерства, държавни агенции и комисии.
Парламентът прие и бюджетите на Съвета за електронни медии, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция и общините.
Така основните параметри на държавния бюджет за 2026 г. вече са окончателно гласувани.
Нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро ще бъде една от най-коментираните теми след приемането на бюджета.
От една страна, управляващите защитават рамката като необходима за финансиране на държавните политики, социалните плащания, отбраната и общинските проекти.
От друга страна, опозицията предупреждава за високо ниво на задлъжняване и твърде голям бюджетен дефицит.
След окончателното гласуване фокусът ще бъде върху изпълнението на бюджета и начина, по който държавата ще управлява новия дълг през 2026 година.
Благоевград приема квалификация за Европейското по бейзбол
71 000 евро за DARA и Папи Ханс на концерта за Деня на Варна