

Минимална часова ставка трябва да стане водеща база при определянето на най-ниското възнаграждение в България. За това призова икономистът и бивш заместник-председател на Комисията по финансов надзор Румен Гълъбинов.
Според него страната ни трябва да преосмисли сегашния модел и да премине към по-ясна методика за почасово изчисляване на минималното заплащане.
По думите му такъв подход е широко използван в държавите от Европейския съюз.
Той позволява по-обективно сравнение на доходите, стандарта на живот и реалната цена на труда.
Към момента разликата между България и водещите европейски икономики остава сериозна.
В Германия минималното почасово възнаграждение е 13,90 евро на час.
У нас при минимална месечна заплата от 620,20 евро минималната часова ставка е 3,74 евро.
Това означава, че разликата е близо четири пъти.
Именно този контраст, според Гълъбинов, показва защо почасовото изчисляване може да даде по-реална представа за положението на работещите.
Почасовото заплащане показва по-точно колко струва трудът.
То е особено важно при непълно работно време, гъвкава заетост, сезонна работа и допълнителен труд.
Според Гълъбинов минималната часова ставка би помогнала за по-ясни правила както за работодателите, така и за служителите.
Така ще се вижда по-добре дали реално платеният труд отговаря на законовия минимум.
Икономистът поставя акцент и върху сивата икономика.
По думите му високият ѝ дял продължава да пречи на по-точната политика по доходите.
Една от най-разпространените практики е служители да се осигуряват официално на минимална заплата.
Останалата част от възнаграждението често се изплаща неофициално в брой.
Друг проблем са фиктивните договори на непълно работно време.
Според Гълъбинов има случаи, в които работници се водят на 4 часа, но реално работят по 8 или повече часа.
Така се спестяват осигуровки и данъци.
В същото време служителят губи права, а държавата губи приходи.
Затова по-строгият контрол върху реално отработените часове е ключов.
Ограничаването на подобни практики би показало по-точно колко са т.нар. работещи бедни в България.
Сега част от реалните доходи остават скрити.
Това затруднява държавата при определяне на социални политики, минимални прагове и бъдещи увеличения на възнагражденията.
Ако повече доходи излязат на светло, бюджетът ще получи допълнителни приходи от данъци и осигуровки.
Румен Гълъбинов подчертава, че растежът на българската икономика продължава да се движи основно от вътрешното потребление.
Затова замразяването или намаляването на доходите крие рискове.
Когато минималната заплата расте, това оказва натиск и върху частния сектор да повишава възнагражденията.
По този начин увеличението на доходите подкрепя потреблението, бизнеса и икономическата активност.
Гълъбинов коментира и бюджетната ситуация.
Според него процедурата по прекомерен дефицит, в която се намира България, може да наложи по-радикални решения още при подготовката на Бюджет 2027.
Той обаче е категоричен, че орязването на лични доходи и социални придобивки не трябва да бъде основният път.
По думите му фокусът трябва да бъде върху оптимизацията на държавните разходи.
Според икономиста държавата трябва да търси резерви в собствените си разходи.
Това включва по-добро управление, по-малко неефективни плащания и повече контрол върху публичните средства.
Ако се намалят ненужните разходи, натискът върху доходите може да бъде избегнат.
Така бюджетната дисциплина няма да бъде постигната за сметка на работещите и социално уязвимите хора.
Идеята за минимална часова ставка поставя по-широк въпрос за справедливото заплащане на труда в България.
Тя може да помогне за по-точно отчитане на реално положения труд, за ограничаване на фиктивните договори и за по-добро сравнение с европейските стандарти.
Според Румен Гълъбинов страната ни трябва да върви към модел, който е по-прозрачен, по-гъвкав и по-справедлив.
Това би било стъпка не само към по-високи доходи, но и към по-светла икономика.
Хеликоптер Cougar гаси пожара край Котел, армията остава на терен
Жегите продължават: Температурите може да достигнат 40 градуса