Месопустна задушница – традиции, обичаи и какво се прави
Ивайло Мирчев: Българският патриотизъм е в Европа
February 14, 2026
Интензивни валежи в община Петрич – до 86 мм дъжд за 5 часа
February 15, 2026
На 14 февруари православните християни отбелязват Месопустна задушница – ден за почит към починалите близки, който се пада в съботата преди Месни заговезни. Този ден, наричан още Вселенска задушница, е посветен на молитва за всички покойници, включително и за онези, които са починали внезапно или далеч от дома си.
Месопустна задушница предхожда началото на Великия пост и има особено духовно значение. Вярващите палят свещи, кадят с тамян и отправят молитви за прошка и покой на душите на своите близки.
Какво се прави?
На Месопустна задушница хората посещават гробовете на своите роднини. Почистват ги, украсяват ги с цветя и измиват паметните плочи. След това запалват свещ – символ на безсмъртието на душата – и преливат гроба с вино „на кръст“.
В храмовете се отслужват заупокойни литургии. Свещениците четат имената на покойниците, а близките носят варено жито, хляб и вино. Житото символизира възкресението, защото както зърното умира в земята, така и човекът възкръсва за вечен живот.
Освен това на този ден се раздава храна с думите „Бог да прости“. Това е израз на памет и духовна връзка между живите и починалите.
Какво не се прави ?
Съществуват и важни забрани. Подавки не се оставят върху самия гроб, защото те не са предназначени за мъртвия, а за живите, които го споменават в молитвите си.
Също така денят не е време за шумни събирания и веселие. Той е посветен на смирение и размисъл.
Връзката с Месни заговезни и Великия пост
Месопустна задушница винаги се отбелязва в съботата преди Месни заговезни. На следващия ден – неделя – за последен път преди Великия пост е позволено да се консумира месо.
Тази година Великденските пости започват на 23 февруари и продължават до Христовото Възкресение на 12 април. Така Месопустна задушница поставя духовния преход към периода на покаяние и подготовка за Великден.
