Мариян Трунгов, кандидат-депутат:Младите хора заминават, защото не виждат възможност да оцелеят и да се развиват тук

Възрастна жена издъхна след изпиване на голяма доза лекарства
March 16, 2017
Пияни студенти убиха световен шампион
March 16, 2017

Днес се срещаме с най-младия кандидат депутат в МИР-1 от листата на Реформаторски блок-Глас народен – Мариян Трунгов. Той е само на 25 години и е от град Сандански. Работи заедно с родителите си в семейният бизнес свързан със земеделие и разработва проектите с които кандидатстват по различни Европрограми.
Повечето хора на тази възраст за доста далеч от политикита, защото или не ги интересува , или търсят начин да се реализират в чужбина. Мариян решава да остане в България и да се бори и така попада в битката за новия парламент сред познатите лица от политическия живот, като един непознат, млад човек, който търси промяна и реализация в собствената си страна.
Срещата с него изненадва нашия екип, защото ние по правило сме си изградили очаквания, които обаче са разбити на пух и прах още в първите минути на срещата. Той е млад, но не и объркан – има ясни цели и преоритети, той не лежи на издръжката на родителите си, а работи на наравно с тях, защото вярва, че всеки трябва да даде нещо от себе си, за да получи насреща.

Здравей, Марияне, говорим си на „ти“, защото в предварителния разговор ти предложи това, понеже ще е по-комфортно и за нас, а и спомена, че не искаш да си част от хората, които държат на формалностите!
– Да, така е. Аз съм на 25 години и разбираш, че искам да изляза от клишето за традиционния политик, който държи да му говориш на ВИЕ и се държи като поне една идея по-висш от останалите хора. В крайна сметка, точно това са хората, които са те избрали или ще те изберат, така че ти им дължиш повече уважение, а не те на теб, сякаш си много повече от тях. Това е основна грешка на днешните политици, забравят че са такива, благодарение на гласа на обикновения гражданин, дори да бъда избран аз не смятам да се държа по този начин. Аз съм си аз и толкова, част съм от хората, просто се впускам в една битка, защото виждам възможност да направя нещо за хората.
Как се решава едно 25-годишно момче да влезе в политиката?
– Знаеш ли колко мои приятели вече са в чужбина, едни за да учат, други за да работят?! Сандански е един прекрасен град, който като много други в последните години губи младите си хора, онези хора, които се предполага, че трябва да са бъдещето на града и да го развиват. Те заминават, защото не виждат възможност да оцелеят и да се развиват тук. Това спешно трябва да се промени, но няма как някой от горе да дойде и да ни свърши работата, ние сами трябва да се вземем в ръце и да направим нещо. Реших да пробвам, да изразя позицията си и да опитам да направя нещо.Нищо е ми е на всяка цена, дори да не ме изберат аз ще продължа да търся начин.
Много хора сега ще подходят с недоверие, заради твоята възраст, но ти имаш конкретни цели, които искаш да реализираш и идеи за това – какво трябва да се направи, за да се подобри средата в държавата.

– О, със сигурност ще има такива хора, но това е нормално. Аз обаче смятам, че никой по-добре от нас младите хора не разбира какви са проблемите ни, както и нещата които ни принуждават да търсим реализация навън.
Трябва да се променят доста неща, едно от първите е качествено образование е реформа в тази сфера, за да не търсят младите алтернатива в чужди университети, разбира се и добри условия за реализация тук, след като завършиш образованието си. Да има реална възможност да работиш по специалността си и да се развиваш.
От опита натрупан покрай моите родители съм научил доста неща и за правенето на бизнес в България и проблемите с които се сблъскваш, когато се опитваш да го правиш. Държавата трябва да подпомага малкия и среден бизнес, а не да го репресира, защото и той също има огромно значение за развитието на икономиката в страната. По места именно малкия и среден бизнес крепи обществото, дава работни места, така че не може да се фокусираме само върху големите инвеститори.
Инвестиции разбира се трябва да има, но не за сметка на малките фирми и родното производство.

Много е модерно в момента да се говори в предизборните дебати за реформа в правосъдието, в здравеопазването , ти, какво мислиш за това?

– Да, наистина е модерно и се говори много популистки за това. Аз не съм експерт в нито една от двете области, но това което мога да кажа като гражданин на тази страна е, че има много какво да се направи и в двете посоки.
Здравеопазването е на много ниско ниво от доста години насам.Плащаш си здравните осигуровки, но не получаваш адекватни услуги след това. Твърде малко внимание се обръща на общинските и областните болници и хората от провинцията са принудени много пъти да пътуват до София, дори за незначителни интервенции, което не е нормално. Не е нормално и всеки ден да виждаме репортажи за деца, чиито родители търсят помощ, защото нямат пари за лечението на децата си.
Трябва да се осигурява финансова стабилност и устойчивост на болничната помощ, а от там и на пациентите. Проектно и програмно финансиране на високотехнологични методи за диагностика и лечение със средства от държавния бюджет, европейски програми и др.
Относно правосъдието, това е една тема, която също не ми е много близка, но имам известни наблюдения. Основното, което трябва да се направи е магистратите ни да започнат наистина да се борят с корупцията, така че да има реален резултат. Реални проверки на имуществото и почтеността на политиците и на самите магистрати и справедливи санкции при нарушаване на правилата, защото в България всички нарушават правилата,но малко носят отговорност за това.

На края един малко банален въпрос, но все пак : Защо хората трябва да гласуват за теб?

– Защо да трябва?! Нека гласуват, ако те решат, че в мое лице виждат човек, който ще работи в защита на техният интерес. Аз не искам да казвам на хората „гласувайте за мен, защото съм по-добър от еди кой си“, тук всички са свикнали да се надцакват и да казват колко са по-добри от другия, да се делят на партии и цветове, а в крайна сметка после нищо не вършат. Аз искам да кажа на хората, че може да ме подкрепят, ако решат, а аз ще се постарая да работя така, че утре да не ме е срам да изляза по улиците на Сандански примерно и да не мога да ги погледна в очите. Искам и мога да работя, а ако хората ми гласуват доверие, аз ще продължа да го правя с още по-голяма отговорност. Ако пък не стане- животът продължава и аз няма да спра да се стремя към промяната, защото начин да направиш нещо винаги има, дори да не си в парламент.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *