

Санкциите, наложени през октомври 2024 г. върху руската петролна компания Лукойл, оказват все по-силен ефект върху пазарите в България, Румъния и съседните държави. Докато София получи временно изключение, Румъния предприема по-строги мерки и отказва да иска отсрочка.
През последните седмици именно името Лукойл стои в центъра на горивната политика на региона, а правителствата реагират различно на санкциите.
Букурещ обяви, че няма да се възползва от възможността за отсрочка. Вместо това румънското правителство подготвя законови промени, които трябва да въведат санкциите в националното право и да намалят риска за местните фирми, работещи с Лукойл и „Роснефт“.
Въпреки тези мерки цените на горивата в Румъния скочиха рязко. Енергийният министър Богдан Иван заяви, че увеличенията изглеждат необосновани и поиска проверка от Съвета за конкуренция.
САЩ изключиха Лукойл Нефтохим Бургас от санкциите за срок от пет месеца – до 29 април 2025 г. Това позволява на рафинерията да продължи да работи нормално и да поддържа стабилност на пазара у нас.
Премиерът Росен Желязков заяви, че България ще поиска и второ изключение през април, за да не се допусне криза с горивата. По думите му пазарът ще остане „спокоен и предвидим“, докато международната цена на петрола не се промени рязко.
Министерството на финансите на САЩ вече издаде лиценз, който позволява преговори за продажба на чуждестранните активи на Лукойл. Интерес проявява инвестиционният фонд „Карлайл“, който проучва възможностите за сделка.
Сръбската нефтена компания НИС получи тримесечен срок да намери купувач за руския дял в структурата ѝ. През този период фирмата няма право да развива дейност с участието на санкционирани компании.
Санкциите срещу Лукойл вече оформят нова икономическа карта на Балканите. България търси стабилност, Румъния разчита на строг контрол, а целият регион очаква решенията на Вашингтон и Брюксел за бъдещето на руския петролен сектор.