Химикал и тефтер –мотивацията на един талант

Велик Григор Димитров загуби битката срещу Надал
January 27, 2017
Стартира кампанията за „Пирин Фолк“ 2017 г.
January 30, 2017

В света на интернет децата порастват трудно, защото сме завързани по собствена воля към безжичния живот. И е рядкост да видиш таланти, които отделят време, енергия и концентрация да подобрят себе си. Защото все повече са привързани към социалните мрежи, смарт телефоните и рядко излизат да спортуват, пишат, рисуват, пеят, свирят или просто развиват себе си. Изпитвам истинско щастие когато видя някое дете да подобрява себе си в собственото си физическо, психическо или емоционално развитие.

Тяхното подобрение е доста трудно когато липсва квалифицирана ръка, но когато тя е на лице виждаме промяната, развитието, мотивацията която дават учители, педагози, треньори и др.

Именно те карат младите таланти да посещават състезания и виждам в децата – малки и големи да има пламък в очите, жажда за победа.

Чувам редовно,че младите  таланти на България печелят медали по природоматематически науки, информационни технологии, спортни състезания.

Питам се какво мотивира тези таланти да се откажат от социалния си живот и да се „заробят” в залата, ученическата стая и заедно със своя преподавател/треньор/педагог, да намират начини за развитие. Може би големият шанс за победа, когато знаеш колко време си хвърлил в подобряване на качествата си, може би думите на твоя ментор или силната подкрепа на семейство и приятели. И виждам, че те печелят. И въпреки, че отричам да живеем в материален и консуматорки свят, децата са много умни и когато толкова дълго време се прибират вкъщи с купа, грамота на която пише тяхното име или медали това не ги топли дълго време. Редно е децата да бъдат стимулирани и финансово.

Сандански е уникален защото е от малкото градове със спортно училище. Там се развиват млади бъдещи спортисти, които кои да знае, един ден може да пишат славната история на българския спорт и да поставят рекорди в своят спорт.

На скоро прочетох статия именно за спортното училище в Сандански, че наградили десетте си най – добри спортисти. Каква радост, тези деца са оценени от училището което има за цел да ги тренира. Зарадвах се изключително при тази новина, защото не виждам града и държавата да ги възнаграждава и мотивира по начин, по който да не ги кара да висят в кафетата.

Поинтересувах се горещо как спортното училище награждава най – добрите си спортисти в годината. С изключителното си очакване те да са получили някаква стипендия,  разбрах, че са получили химикалка и тефтер. При което млъкнах. Не намерих думи да опиша чувствата си. Разбирам, че училищата нямат много голям бюджет за своите деца, благодарение на които то съществува, но няма ли начин държавата, града , областта да помогне на тези деца, които прекарват целия си ден в залата, трудещи се, за да се чува българския химн по редица световни и европейски мероприятия. Това ли мотивира един спортист химикал и тефтер, това може да мотивира едно невинно дете, което се радва на всичко в заобикалящия свят. Питам се и не намирам отговор това ли е цената да си най – добрия спортист в града – химикал и тефтер.

 

Това ли ще накара тези деца да са спортистите на държавата ни. Къде е държавата, къде е общината да се грижи за тези деца, когато те дори си плащат разходите да отидат на състезание .

Явно да си спортист трябва да мислиш и за финансовите разходи на този който те праща на състезание. И там някъде сред всичките медали, дипломи и купи наградата от тефтер  и химикал се размива в пространството и олеква във времето. Кой храни его, че е наградил учениците, за това,че са най- добри в своята дисциплина? Кой награждава спортист със химикал и тефтер? Разбирам , че трябва да се радваме и на малките неща, но явно съм прекалено умствено изостанал и не мога да разбера как един спортист ще намери желание пак да стане първи на национално състезание в името на химикал и тефтер.

Вярвам един ден тези таланти да намерят пътя на развитие в България и да правят това което им харесва и да им носи дивиденти и положителни емоции. Вярвам, че във времето децата ни да бъдат награждавани адекватно за това което са постигнали в своята дисциплина и да са горди не само родителите, но и града и институцията която ги „подпомага”, защото е смешно в 21-ви век да награждаваш спортист с предмет на стойност 5 лв.  Бъдещето на спорта е в ръцете на младите, така че е редно те да бъдат подпомагани и вярвам, че един ден институциите ще имат пари за децата , които ще са основен източник на спортни успехи.

 

Автор/ К. Андонов

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *