

Антоновден се отбелязва днес от Българската православна църква в чест на Св. Антоний Велики – един от най-почитаните християнски отци и основоположник на монашеството. Празникът е свързан с вяра, духовно пречистване и народни традиции за предпазване от болести.
Св. Антоний е роден около 251 г. в богато християнско семейство край Йераклеопол в Египет. На 18-годишна възраст губи родителите си и решава да последва Христовия път, като раздава цялото си имущество на бедните. Заселва се в пустинята, където води строг аскетичен живот под напътствието на опитни монаси.
Той прекарва над 20 години в абсолютна изолация, посветен на молитва, пост и духовно усъвършенстване. Славата му достига чак до император Константин, който му изпраща писма в знак на почит. През 306 г. Св. Антоний събира първите желаещи да водят монашески живот и се превръща в духовен баща на стотици последователи.
Доживява 105 години, като до последно пази дух и сила. Преди смъртта си участва в борбата срещу арианската ерес в Александрия, където открито защитава православната вяра.
Умира на 17 януари 356 г., а мощите му по-късно са пренесени във Виена.
В българския фолклор Антоновден е празник, свързан с предпазване от болести като чума, шарка и „синята пъпка“. Според народните вярвания:
жените не трябва да плетат, предат, варят боб или леща, за да не „разсърдят болестите“;
раздават се содени питки, намазани с петмез, „за здраве“;
една питка се оставя на тавана „за белята, за лелята“ – символичен дар към болестта, за да не влиза в дома.
Празникът е известен и като Лелинден.
Имен ден имат:
Антон, Антоний, Антония, Антоан, Антоанета, Андон, Тончо, Тони, Донка.
Името Антоний вероятно е латинска форма на гръцкото Антей и означава „безценен“, „неоценим“.