

На 15 август православните християни в България отбелязват Успение на Пресвета Богородица, известен и като Голяма Богородица. Това е един от Дванадесетте велики празници в православния календар и символизира преминаването на Божията майка при нейния Син.
Според православното предание, малко преди края на земния си път, Богородица видяла апостолите, които по чудо били пренесени в Йерусалим. На третия ден тя предала душата си на Христос, а след три дни гробът ѝ се оказал празен – знак за нейното възнесение на небето с тяло и душа.
Празникът се предшества от Богородичен пост (1–14 август) и включва тържествени литургии във всички православни храмове. Вярващите се молят за закрилата на Божията майка, особено жените, майките и семействата.
В българската народна традиция денят е свързан с обичаи като семейни трапези, курбани и закрилата на майките. На Голяма Богородица не се работи на полето, не се пере и не се шие.
Народните легенди преплитат християнския образ на Божията майка с древни вярвания. В Родопите и Пирин Богородица е „Госпожата на земята“, която бди над реколтата и пази дома от зло. В крайморските селища се организират празници и пускане на венци в морето.
На 15 август празнуват хора с имена като Мария, Мариана, Марин, Марио, Мариела и Мариян. Храмове и манастири като Бачковския и Троянския манастир привличат хиляди поклонници. Денят е време за духовна радост, семейни събирания и общностно сплотяване.