Напусна ни легендарната фолклорна певица Верка Сидерова

На 99-годишна възраст си отиде Верка Сидерова – една от най-ярките и обичани фигури в българския фолклор. Почетен гражданин на Добрич и носител на орден „Стара планина“ I степен, тя оставя след себе си безценно музикално и културно наследство, съобщава Про Нюз Добрич.

Родена в Добрич, Сидерова завършва начално образование на румънски език, а след това – класическа гимназия, където учи латински и старогръцки. Владее италиански, френски и английски, като дори превежда за маестро Филип Кутев в Италия. Познанията ѝ по езици се оказват безценни при турнетата на Ансамбъла по света.

Още като дете наследява любовта към песента от майка си и баба си Елена, чиито мелодии по-късно пренася на световни сцени. През 1952 г. печели първата си награда на Националния преглед на художествената самодейност в армията в София.

Скоро след това се явява на прослушване при самия Филип Кутев и става част от Ансамбъла за народни песни и танци. До 1983 г. е негова солистка, изнасяйки концерти в над 29 страни по света. „Обичам Ансамбъла, защото ми даде хляба насъщен, даде ми толкова много, даде ми и смисъла в живота. Той беше целият ми живот“, споделя тя в едно от интервютата си.

През 2004 г. получава голямата награда „Нестинарка“ за цялостна певческа кариера и е удостоена със званието „Почетен гражданин на Добрич“ за заслугите ѝ към съхраняването и разпространението на добруджанската народна песен.

В продължение на цялата си кариера Верка Сидерова изпълнява единствено добруджански песни, като броят им надхвърля 200. През 2003 г. издава албума „Лале ли си, зюмбюл ли си“, включващ най-емблематичните добруджански мелодии от периода 1960 – 2000 г.

На 85-годишна възраст издава автобиографичната си книга „Лале ли си, зюмбюл ли си – моята биография“ и отново е отличена с орден „Стара планина“ I степен. През 2014 г. получава статуетка за цялостен принос към българския фолклор от Първите годишни фолклорни награди, посветени на Борис Машалов.

Сидерова оставя след себе си не само спомени и сцени, но и дълбоки думи, които говорят за нейния дух и отдаденост:
„Аз не съм важна, важни са песните. Те са вечните. Мен може и да ме забравят, но искам и завещавам песните ми да не се забравят. Това е важното – ако си направил нещо, да остане в поколенията. Мисля, че съм била полезна на моя роден край. Пяла съм песните му, ставали са на крака за тях. Аз не мога да се хваля, нека се хвалят песните ми, те да се пеят…“

С гласа си тя прослави незабравими песни като „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Изгряла е месечинка“, „Росен, росен, зелен росен“, „Ситно се ‘оро зави“, „Години, години, усилни години“.

„А когато замлъкна, искам да съм там, в Добруджа, където са мама, тате и близките ми хора. И да ми сложат едно пиленце с отворена човка, та да ми пее! Знам, че и тревите, и цветята над мен пак ще пеят“, казваше приживе Славеят на Добруджа.

Поклон пред паметта на Верка Сидерова. Искрени съболезнования на близките ѝ.