Димитровден е! Започва зимата

“Дойде ли Димитровден, идва и снегът” – казват старите хора. Според народните вярвания от Димитровден започва зимата. Поверията гласят, че в полунощ срещу празника небето се отваря, след което се очаква и първият сняг.

Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги, затова и народната поговорка гласи “Георги лято носи, Димитър – зима”.

Свети Димитър язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки.

От Димитровден започва подготовката за т.нар. “миши празници”. През това време жените не трябва да подхващат женска работа – да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, за да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко,работено през годината.

И за мъжете има някои забрани през тези дни – да не загребат жито от хамбара, да не ронят дори едно зърно от събраната царевица. Те трябва да замажат с кал хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че така замазват очите на мишките.

На Димитровден, също като на Игнажден, е много важно какъв човек пръв ще влезе в дома ви. Той трябва да е добър, да носи дар или пък да е имотен, за да донесе късмет на къщата.В старопланинските райони стопаните следят на Димитровден “полазника”, т.е. госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че идващата година ще е здрава и изобилна.

Ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите ще са пълни с агънца.

Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето “се отваря” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.

Традиционната обредна трапеза за празника включва курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки и тиква, а имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита.