Балан: От квартира за 25 лв. до жилище и мечтаното семейство

Един от младите изпълните и влогъри Балан и неговата любима – Надежда си купиха жилище. В няколко изречения, Калоян (Балан) разказа за своята детска мечта, а именно това да има жилище и щастливо семейство. Ето и какво сподели той:

Най-голямата ни мечта…след тази да имаме дете, се сбъдна! Купихме си жилище
Тук искам да ви споделя нещо лично.
Знаете, че съм от скромно семейство. Та, преди около 13 години, когато бях 8ми клас, майка ме прати да уча в гр. Горна Оряховица, заедно с брат ми. Бяхме на квартира при една баба Савинка, лека ѝ пръст. Жената беше възрастна, но много добра и възпитана жена (бивша учителка).
Баба Савина живееше в една порутена къщурка, както повечето пенсионери. Даваше едната си стая под наем за 25лв на месец. Правилно прочетохте, само 25лв. Беше най-евтината стая под наем в цяла Горна Оряховица, обзалагам се. Респективно и условията не бяха розови. Имаше куп забележки, но не това е важното. Важното е ,че тогава аз и брат ми бяхме далеч от родната къща и научихме , що е то нямане, безпаричие, мизерия и студ. Но не ме разбирайте погрешно, не се жалвам, НАПРОТИВ. Благодарен съм. Това бяха годините в които се научиш да ценя всяка троха на масата. Всяка стотинка на земята. Всяка треска дърво за печката. Карали сме с по 10лв на човек цяла седмица (има хора и толкова нямат), но бяхме заедно с брат ми и бяхме щастливи. Помня как лягах под дебелия юрган и спях през глава , защото през нощта не слагахме дърва на печката, за да пестим. И под юргана преди да заспя си задавах въпроса “защо другите имат , а аз нямам?” Бях малък и не можех да си отговоря на този въпрос. Сега знам отговора, и той е че съм имал НАЙ-ВАЖНОТО. Това, което е невидимо за очите. Имах и имам брат, който винаги е бил и баща и брат за мен.
И наред с всички тези перипети, там някъде аз започнах да мечтая. Да мечтая как ще се изуча, как ще стана образован човек. Как ще оправдая парите, които мама, баба,дядо са похарчили за нашето образование. В тези мечти беше и най-голямата ми мечта, да създам семейство и това семейство да има покрив над главите си и топли стени.
13 години по-късно тази така блянувана мечта за мен е събрана в снимката, която виждате.
Пиша тези редове със сълзи на очи, но сълзите са от щастие, защото сбъднах своята мечта, която се прокрадна в ума ми онази вечер под юргана.
Благодаря на Господ, благодаря на семейството ми и не на последно място благодаря на ВАС!