На Васильовден въртят 3 пъти тавата с късметите

Ето ги почивните дни тази година
January 1, 2022
Премиерът Кирил Петков честити на всички Новата 2022 година
January 1, 2022

Народът ни нарича първия ден на Новата година Васильовден, Василица или Сурваки. Той е свързан с важен повратен момент в природата – зимното слънцестоене е отминало и денят отново се е „обърнал“ на лято. Затова е изключително богат на различни гадания и обреди. Вечерята срещу Нова година е втората кадена вечеря. Тя е също така богата, както и на Коледа. Задължителни са печеният петел, пълнен с ориз и свинско във вид на пача. На масата трябва да има и баница с късмети, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството. Обредният хляб често повтаря украсата и названията на коледната „боговица“. След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им. Тавата с баницата се завърта три пъти, всеки взима падналото се пред него парче с късмет. Останалото от баницата се пази “за Богородица”. Около огъня се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. След прибирането на трапезата се запазват суровото жито, орехите и недогорялата свещ, както и палешникът с пепелта от предишната кадена вечеря. Интересно е, че на Васильовден свинското месо се кади, което не се прави на нито един друг празник

Момите и ергените поставят под възглавницата си първия залък от баницата или питата с късмети. И този, когото сънуват, ще е бъдещият им съпруг или съпруга. Всеки си избира орех от трапезата, който се чупи, за да предвещае каква ще е новата година за човека. Ако ядката е голяма и здрава, здраво ще е и семейството. Пукат се и дрянови пъпки. Заедно с житни зърна те се хвърлят в огъня и което пукне и подскочи високо, той ще бъде здрав и пъргав през годината.

В някои части на България на масата присъства и кромид, който също е прикаден с тамян. Той се нарязва на дванадесет колелца, колкото са месеците в годината, като всяко едно от тях се поръсва със сол. На следващата сутрин се гадае какъв ще е съответният месец – ако солта се е стопила, значи ще е дъждовен и обратно – ако не е, месецът ще е ясен и сух. Ако някой кихне на Васильовден, на него се нарича първото домашно животно, което се роди напролет, тъй като това се счита за добър знак.  Жените потопяват дрян във вода, с която измиват косите си, за да бъдат здрави и лъскави през цялата година.

Васильовден е любим празник и на децата заради обичая сурвакане. Сурвакарите са момчета между 10- и 14-годишна възраст. Събрани на групички, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. Всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название – сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна – преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Децата удрят по гърба със сурвачката всеки член от семейството, започвайки от най-възрастния, изричайки пожелания, с които прогонват злите сили, които вилнеят по време на “мръсните дни” до Йордановден. Така те предпазват от тях къщата и живеещите в нея. Домакините даряват сурвакарите с дребни пари, кравайчета и сушени плодове, в по-ново време и с различни сладки и бонбони.

Leave a Reply

Your email address will not be published.