Павловден е! Черпят Апостол, Павел, Павлин, Павлина, Павлета

На 30 юни православната църква отбелязва Събора на светите славни и всехвални дванадесет апостоли, сред които е и апостол Павел. Затова денят е известен и като Павловден – ден, посветен на един от най-великите Христови проповедници.

Кои празнуват на Павловден?

На този ден имен ден имат всички, които носят имената:
Апостол, Павел, Павлин, Павлина, Павлета, Павлети, Павла, Цоло.

Народни вярвания и обичаи

Павловден е дълбоко вкоренен в българската народна традиция, особено в Източна България, където се почита като празник за предпазване от огън, пожар, гръм и по-рядко – от градушка. Вярата на хората е, че ако се нарушат някои строги забрани на този ден, може да се предизвика гнева на природата и да се стигне до унищожителни бедствия, особено пожари.

Едно от основните поверия гласи, че на Павловден не трябва да се работи и не бива да се пали огън, дори за приготвяне на храна. В Източна Тракия дори не се меси хляб, за да не „се сплъсти и червясва брашното“. Също така, не се пече хляб, за да не „се опече житото на нивата“, както предупреждава народната мъдрост.

„На Петровден да жънеш, за да не го одуха, а на Павльовден леж по очи, за да не го запали!“

„Малък Павльо големи бели прави!“
(Тук „Паулус“ – латинският произход на името Павел – означава „малък“.)

Църковен празник – Събор на светите апостоли

Според християнската традиция, на 30 юни се чества Съборът на 12-те апостоли – Христовите ученици и пратеници. Това е ден за обща прослава на онези, които разпространявали Христовото учение по целия свят. Сред тях са имената на: Симон Петър, Андрей Първозвани, Йоан Богослов, Тома, Матей, и други, включително и апостол Павел, приет за равен на апостолите, въпреки че не е сред първоначалните дванадесет.

Именно апостол Павел, с неговата ревностна проповед и дълбоко обръщане към вярата, е основната причина денят да се нарича Павловден. Паметта му се свързва и с църквата, построена от император Константин Велики в Константинопол (Цариград), посветена на светите апостоли – знак за ранната почит към този празник още от IV век.

Заключение

Павловден е уникално преплитане между християнската вяра и българските народни традиции. Той е ден за размисъл, почивка и уважение – към апостолите, към силата на природата и към мъдростта, натрупана през вековете. Неслучайно в народния календар този ден се отбелязва с особено внимание – като ден, в който по-добре е да стоим на сянка и да се смирим, за да опазим домовете, реколтата и здравето си.

Честит имен ден на всички празнуващи!