Николай Георгиев: Честит празник, българи! Честит празник на народните будители!

Какво е да будиш с духовно благородство жажда за просвещение у людете? От где намират основание да го правят “избраните” сред нас, а множеството, изкушено от сребролюбие и егоизъм, избира пътя на самодоволството, материалното и без колебание изтиква себе си напред, без да зачита общото. Защо лицемерно се прекланяме пред първите, славословим ги и уж ги почитаме на всеки празник с венци и речи, а при първа трудност ги предаваме в себе си за пари, слава и власт?

В днешно време е все по-трудно, дори глупаво в очите на мнозина, да правиш усилия да извисиш духовен ръст. Светът ни е до болка материален, уви! Така, за да достигнеш до духовното и за да се стремиш към неговото съвършенство, трябва да се отречеш от неща, без които ежедневието на мнозина би им причинявало единствено страдание. Да се посветиш на онези, които са готови да те обругарят и срещу тяхното неверие, а често и нескрита неприязън, да изправиш благословената мъдрост на знанието. Да дръзнеш да мечтаеш за просветен народ, изпълнен с жажда за духовно съвършенство, а не ламтящ за насладите на първичните си инстинкти и страсти. Да оставиш след себе си мъдрост и книга, а не банкова сметка. Да бъдеш Човек, а не просто консуматор.

Да бъдеш, или да не бъдеш? Ето го въпросът, чийто отговор търсиха смутните ни мисли в началото на този разказ, провокирани от празника на Народните будители. Впрочем, знаете ли, че България е единствената страна с подобен празник и въпреки това, бездуховността ни достигна плашещи размери.

Ще намерим ли сили да надмогнем себе си?

Ще се обърнем ли отново към извечните ценности, запазили ни като народ?

Ще пребъдем ли с бляскаво бъдеще, а не като спомен за велико минало?

Ще се събудим ли за нов “Златен век” и ново начало? Никога, ако сред нас не живееха те – народните будители!

Честит празник, българи! Честит празник на народните будители!