

Пророчицата Ванга напусна този свят преди 30 години – на 11 август 1996 година.
Има хора, които не се забравят никога. Причината е, че оставят след себе си следа, която времето не може да заличи.
Такава следа остави и Вангелия Гущерова – Баба Ванга, Леля Ванга, Петричката пророчица. Както и да я наричат, за хиляди хора тя остава символ на надежда, вяра и утеха.
Десетилетия след смъртта ѝ потокът от посетители към Рупите не спира. Хора от България и чужбина продължават да идват в местността, за да се поклонят, да се помолят и да усетят тишината на мястото, което тя избра за свой духовен дом.
Местността Рупите край Петрич е неразривно свързана с живота и делото на Ванга.
И до днес там идват хора, които вярват, че споменът за нея носи сила, кураж и надежда.
За мнозина Рупите не са просто туристическо място. Те са пространство за смирение, молитва и вътрешен мир.
Посетителите често казват, че духът на Ванга продължава да се усеща там – в храма, край дома ѝ, при гроба ѝ и сред тишината на природата.
Един от най-видимите знаци на Ванга в Рупите е храмът „Света Петка Българска“.
Той е построен по нейна воля и с нейни средства. Църквата е осветена през 1994 година и оттогава се превръща в едно от най-посещаваните духовни места в България.
За Ванга храмът не е бил просто сграда. Той е бил израз на вярата ѝ и на желанието ѝ хората да намират утеха, когато страдат.
Затова и думите ѝ продължават да звучат силно: „Да укрепите вярата си, да се обичате и да сте добри един към друг, защото без тези три неща няма напредък в нищо“.
Животът на Ванга започва далеч от славата и мистериите, които по-късно ще я съпътстват.
Като дете тя е обикновено момиче. По-късно губи зрението си след буря, която преобръща съдбата ѝ.
След престой в дом за слепи в Земун тя се връща при семейството си и започва да се грижи за по-малките си братя и сестри.
С времето хората започват да говорят за необикновената ѝ дарба. Най-силно известността ѝ нараства през годините на Втората световна война, когато при нея идват хора, загубили връзка със свои близки.
Пред дома ѝ в Петрич, а по-късно и в Рупите, започват да се образуват дълги опашки.
При нея идват хора с болка, страх, въпроси и надежда.
Според спомените на нейни близки и посетители Ванга не само помагала, но и наставлявала. Понякога била строга, друг път утешителна, но винаги насочвала човека към доброто.
Тя често предупреждавала хората да не стават роби на парите и имотите.
„Не се карайте за къщи, не се карайте за имоти. Огън да ги гори къщите, ако няма мир и любов в тях“, са думи, които мнозина свързват с нейния завет.
Около личността на Ванга и до днес има много тайнства, въпроси и различни мнения.
Едни я наричат пророчица. Други я възприемат като феномен. Трети виждат в нея човек, който е носил тежък кръст и е посвещавал живота си на страдащите.
Независимо от различните оценки, едно е безспорно – Ванга остава сред най-разпознаваемите български имена в света.
Тя е част от паметта на Петрич, Рупите и цяла България.
30 години след смъртта си Ванга продължава да присъства в разказите, спомените и молитвите на хиляди хора.
Рупите пазят нейната тишина, нейните думи и нейния завет.
А той е прост, но силен – повече вяра, повече доброта и повече любов между хората.
Може би затова потокът към нейния храм не спира.
Защото следите на истински значимите хора не изчезват. Те остават във времето и продължават да водят след себе си онези, които търсят надежда.
Камери ще следят за пожари и бракониери в Национален парк „Рила“
Второ семейство разказва за трагична бременност, проследявана от същия АГ специалист