
Все повече държави по света въвеждат ограничения върху социалните мрежи за деца и тийнейджъри. Причината е нарастващата тревога за това как TikTok, Instagram и Snapchat влияят върху психичното здраве на младите хора.
Австралия първа обяви забрана за лица под 16 години да имат профили в социалните мрежи. Дания и Нова Зеландия планират подобни мерки. Датският премиер заяви, че социалните мрежи „крадат детството на децата ни“.
Идея за подобна регулация има и в България. Обсъжда се ограничаване достъпа на деца под 15 години до TikTok, Instagram и Facebook.
Подобни инициативи се разглеждат и в САЩ, Франция, Великобритания и Норвегия, където се въвежда родителско съгласие и проверка на възрастта.
Официално целта е защита на подрастващите от пристрастяване, неподходящо съдържание и тревожност.
Но критиците предупреждават, че прекомерните ограничения могат да доведат до нов „дигитален морализъм“, подобен на „викторианска ера на интернет“.
Днешните тийнейджъри използват социалните мрежи не само за забавление, а и за творческо изразяване, общуване и учене. Затова според експертите прекалените забрани рискуват да ограничат креативността и дигиталната грамотност.
Психологът Джонатан Хайдт, автор на „Тревожното поколение“, смята, че социалните мрежи увеличават тревожността и емоционалната нестабилност при младежите.
Други специалисти обаче твърдят, че ефектите са различни и зависят от начина на използване.
Според експерти като Ерик Голдман, забраните са „сегрегация и потискане“, защото наказват младите, вместо да държат платформите отговорни за съдържанието и алгоритмите си.
Вместо ограничения, учените настояват за по-строги правила към компаниите, които управляват социалните мрежи.
Целта е интернет да бъде по-безопасно и подкрепящо пространство, без да се ограничава свободата и изразяването на младите хора.