

Икономистът Георги Стоев провежда лична информационна кампания в социалните мрежи относно предстоящото въвеждане на еврото в България. Един от най-честите въпроси, които хората му задават, е дали ще обеднеят на 1 януари 2026 г., когато страната се очаква да премине към новата валута.
„Едната линия е – сигурен ли е курсът, а другата – може ли на 31 декември сиренето да струва 19,56 лева, а на 1 януари – 19,56 евро,“ посочи той в интервю за БНР.
Стоев е категоричен, че тези притеснения са напълно разбираеми и трябва да бъдат уважени. Според него те са „автентични, сериозни, легитимни страхове“, които се нуждаят от ясно разяснение, но „кампанията на правителството е вяла и недостатъчна“.
По отношение на валутния курс, икономистът подчерта, че няма абсолютно никакъв риск. Той увери, че именно банката ще бъде „агентът на доверие“, чрез който ще премине целият процес по въвеждането на еврото.
Според него обществото подценява два ключови фактора. Първият е липсата на доверие в институциите.
„Живеем във времена, в които доверието е изтъняло. Никой на никого не вярва в тази страна. Трябва да се уважава фактът, че хората не вярват в институциите,“ каза Стоев.
Заради това, когато започва мащабна реформа, като въвеждането на еврото, мнозина се съмняват в нейната прозрачност и смятат, че някой ще се опита да ги излъже.
Икономистът подчерта, че двойните етикети (в лева и евро) ще бъдат задължителна част от кампанията по прехода, с цел да се намали объркването сред потребителите.
„Това, че хората нямат информация, вече се използва за атака срещу еврото“, посочи той и допълни, че всеки има отговорност в борбата с дезинформацията.
В предаването „Преди всички“ Георги Стоев открои една от основните ползи от членството в еврозоната – стабилност и защита на личните финанси от политическа намеса.
„Директната полза е основно една – няма да има политик, политици, партии, които да могат да променят стойността на вашите пари. Вече няма да има възможност 121 депутати да бутнат валутния борд. Това трябва да се повтаря, а понеже не се повтаря, атаките са достатъчно,“ заяви той.
Стоев обаче признава, че има и реални икономически предизвикателства. Еврото като глобална валута носи рискове, които България вече споделя, дори без да е официален член на еврозоната, тъй като левът е обвързан с нея.
„Дори да не влезем в еврозоната, тези рискове няма да станат по-малко,“ подчерта икономистът.
Той коментира и темата за дигиталното евро, което определи като „дефанзивен ход на ЕЦБ в турбулентните времена между Европа и Америка“. По думите му, дигиталната валута няма да бъде задължителна, но ще позволи бърза адаптация в случай на срив в американските платежни системи.
„Дигиталното евро ще бъде като дигитален кеш – по желание на всеки потребител.“