ЛЮБОВ! Елена плени Евгени със своят романтичен обет

„Ако ме попиташ, как изглежда абсолютното удовлетворение на мечтите ми, вдигам глава към теб… Ето така. Ако ме попиташ, колко на далеч ще стигнат мечтите ни, ще те помоля да погледнеш към хоризонта… Очите ти ще видя пълни със споделеност.. толкова далеч… Ако ме попиташ, кои са любимите ми звуци, ще те помоля да притаиш дъх… за да чуя сърцето ти.. туп, туп, туп… Ето кои. Ако ме попиташ какъв е звукът на бъдещето, ще изчакам до следобедните ни сиести… за да чуеш детски глъч, резониращ в гърдите ни… Ето тези звуци. Ако ме помолиш да те утеша, ще ти напомня за крилете на Икар… понесен към Слънцето в мечтите ни… ще съм до теб, за да те нося, ако паднеш… Ето тази утеха… Ако ме попиташ, къде искам да ме отведеш… ще ти напомня, че лодка е любовта… Ще вдигнем заедно котвата, солта на океана да се наплъсти в къдриците ти. Ммм… сладко – солено. Ако ме попиташ, как ще обясня чудото, ще притихна в обиятията ти, величието на нощта да потанцува във вените ни… Само аз и ти… Ето така… Аз съм жената на твоите блянове, твоето обетовано, чисто Лунно сияние, знам, че ще ме виждаш и през облаците…Лунна светлина, ето така… Твоята Ети, точно така…“

Евгени: По някакъв начин това беше обяснение в любов.. Докосна ме.. Елена е много важна за мен… Видях от самото начало, че може би с теб съм най-много себе си…ии, имам това пространство тази свобода да изразя себе си… по начин, който, какъвто и да е той ще се приеме и ще се разбере, защото ти си не само.. и умна и интелигентна и всичко това, което съм ти го казвал милиарди пъти, и начетена и ти си нежна, красива, чувствена, външно и вътрешно.. До края на първата ни среща, ти се превърна в Ети за мен и имах едно по-дълбоко усещане, чувство за по-дълбоко разбиране и потвърждение, че ти си изключителен човек и аз до теб бих бил много щастлив. Не си осъзнавала колко често, когато даже, може би не се чувствам много добре или когато всеки има долу и горе, по един неосъзнат начин дори, ти си ме държала в една по-добра версия на мен. Имах малко колебание, малко така, тръпчив вкус в устата в момент, в който ти преди нашата среща се беше изгубила леко, но бях толкова благодарен, че това изчезна бързо.“

Елена: Благодаря ти за хубавите думи.

Евгени: Няма за какво да ми благодариш. Знаеш, че не съм по думите, но..след това, което написа днес няма как.. да не се опитам поне, по някакъв начин да го отразя всичко, което е станало до този момент.. и то това е, само частица… Аз бързо видях и разбрах, че Елена е много специален човек, но в процеса на цялото това приключение, тя стана и много специален човек за мен…