

Илинден се отбелязва на 20 юли, когато Българската православна църква почита паметта на свети пророк Илия.
Той се тачи от всички християни като един от най-големите библейски пророци. Заедно с Моисей свети Илия е сред най-великите старозаветни мъже.
Още от древността Църквата го нарича „Пророк и предсказател на великите Божи дела“. Освен това той е определян като „Ангел в плът“ и „Предтеча на Второто Христово Пришествие“.
Свети пророк Илия е роден в град Тезвия. Името му означава „крепост Господня“.
Той е ревностен последовател на Бога и строг изобличител на идолопоклонничеството. Живял е по времето на цар Ахав и царица Йезавел.
Според библейското предание израилските царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. Сред тях най-недостойни били Ахав и неговата жена.
Тогава пророк Илия отишъл при царя и му предрекъл суша заради греховете на народа. Сушата продължила три години и шест месеца.
По-късно Илия събрал народа, жреците и пророците на Ваал на планината Кармил. Той се помолил на истинския Бог, след което огън паднал от небето и запалил жертвеника.
Житието на пророка разказва още, че при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето.
В българския народен календар Илинден е един от най-обичаните летни празници.
Той се пада по време на жътва и вършитба. Затова празникът е свързан с плодородието, времето и небесните стихии.
В народните представи свети Илия е господар на гръмотевиците, светкавиците и градушките. Наричат го още Гръмовник, Гръмоломник и Гръмодел.
Според поверията свети Илия се движи по небето със златна колесница. Той преследва ламята, която пасе житата, и хвърля по нея огнени стрели.
Така хората обяснявали гръмотевиците и светкавиците. Когато има светкавица без гръм, се вярвало, че това е огън от ноздрите на конете в неговата колесница.
На Илинден по традиция се правят курбани за здраве.
В много населени места се организират общоселски събори, празнични трапези и тържества. Хората се събират, за да почетат свети Илия и да измолят здраве, благополучие и плодородие.
Възрастните разказват приказки и предания за пророка. Освен това се пеят песни, свързани с неговата сила и закрила.
Празникът има особено място в народната памет, защото съчетава православната вяра с богатите български традиции.
Народната традиция повелява на Илинден да не се работи.
Според поверията човек не трябва да върши тежка работа, за да не разгневи свети Илия. Той е почитан като господар на летните небесни стихии.
Вярвало се е, че ако някой работи на този ден, може да го удари гръм.
Съществува и поверие, че на Илинден морето взима най-много жертви като курбан за свети Илия. Затова празникът се свързва и с повишено внимание край водоеми.
Ако на Илинден гърми, според народните вярвания овошките ще се повредят. Орехите и лешниците ще бъдат празни, а годината може да бъде суха. В същото време се вярва, че виното ще бъде хубаво.
На Илинден имен ден празнуват всички, които носят имена, свързани със свети пророк Илия.
Сред тях са Илия, Илиана, Илико, Илика, Илин, Илина, Илинко и Илинка.
Празнуват още Божко, Божана, Божинко, Божинка и други производни имена.
Илинден е професионален празник и на кожарите, кожухарите, фурнаджиите, самарджиите и керемидарите.
Така 20 юли остава ден на вяра, традиции, почит и силна връзка с българския народен календар.
В Банско започна дългоочакваният ендуро шампионат
Бюджетът влезе в парламента с дефицит от 5,7%, опозицията го разкритикува