

На днешния ден отбелязваме Игнажден, празник, който поставя началото на новата народна година и е свързан с множество вярвания, обичаи и символи. Игнажден се почита в чест на св. Игнатий Богоносец – вторият епископ на Антиохийската църква след апостол Петър и ученик на св. апостол Йоан Богослов. Смята се, че прозвището му „Богоносец“ произлиза от предание, според което като дете е бил прегърнат от самия Исус Христос.
Св. Игнатий управлява Антиохийската църква по време на тежките гонения при император Домициан и загива като мъченик в Рим. Неговото духовно наследство остава живо и до днес, като именно Игнажден символизира прехода към ново начало.
В Източна България Игнажден се смята за първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна, защото празникът попада в Коледните пости. Празничният ден е известен още като Млада година, Полазовден или Нов ден.
Най-важният обичай на Игнажден е полазването. Вярва се, че първият човек, който влезе в дома, определя каква ще бъде предстоящата година. Ако „полазникът“ е добър и благословен, годината ще бъде плодородна и успешна. Затова той разбърква огнището с пръчка и пожелава: „Колкото искрици – толкова яренца, агънца, теленца…“
Освен това стопаните замесват тесто за колаци, като за всеки член на семейството се прави по един. Капка тесто се поставя като кръст върху греда, за да пази дома от зло.
Според традицията:
ако времето е ясно – предстои сушав април;
ако вали – годината ще е плодородна;
ако е облачно – кошерите ще бъдат пълни;
следващите 12 дни показват времето за 12-те месеца на идната година.
На Игнажден не се дава нищо от дома, за да „не излезе берекетът“.
Не се шие, не се пере и не се вари боб – за да няма болести, градушки и да се увеличи пилото.
На Игнажден празнуват:
Игнат, Игнатка, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светла.